Един урок за есенните листа и дървета.

Днес ще разкажа една лична история, която ми се случи тази сутрин в детската градина.

Синът ми е в предучилищна група. Едната от учителките (ще я нарека г-жа З.) миналата седмица им беше прожектирала картинки на различни дървета, листа и техните плодове. Този материал тя е направила сама в къщи, с желанието да покаже на децата темата.

Отделно беше казала на децата, като се разхождат с мама и татко сред природата да събират есенни листа, жълъди, кестени, шишарки, шипки и др.

С тези си действия г-жа З. запали интереса на децата в групата.

Синът ми не спря да ме разпитва за различните дървета, кое как се казва, листата по земята от какво дърво са, започнахме да обсъждаме колко са красиви и какъв цвят са листата.

Друго дете беше направило пано от есенни листа и го беше подарило, като украса за учебната стая.

 

Днес, когато заведох на градина сина ми, споделих с другата учителка ( ще я нарека г-жа Г.), за интереса от страна на сина ми. Тя ми каза да не обръщам внимание на тези въпроси, да му кажа че и аз незнам и, че и за нея е странно, защо толкова много децата са се впечатлили от този урок.

Тази тема не била важна за тях и да не обръщам внимание.

 

Защо Ви разказвам тази история?

Лично за мен тя е много поучителна.

Уважавайте учители, които вдъхновяват децата Ви.

Никога не пренебрегвайте интересите на децата, а се възползвайте от тях, за да ги образовате и възпитате.

В този случай, не е важен точно урока за есенните листа и дървета, важен е запаленият интерес на детето.

Вдъхновението да пита и да се учи .

Желанието да направи нещо и да покаже какво може.

Това е урок, че ученето е забавно. Че не е насилствен акт.

Този урок със сигурност ще обогати духовно и творчески всеки малчуган.

 

Ако бях послушала г-жа Г., щях да покажа на детето, че неговите интереси не са важни за мен.

Че ученето и ходенето на училище е безмислено, защото се учат неща, които не са важни.

Щях да изпусна момента да му покажа красотата на есенната природа, интересните книжки и игри с есенни листа.

Нямаше да общувам с него и да си говорим интересни неща.

А какво става със самочувствието на детето в единия случай и в другия?

 

Ето и моята реакция:

Понеже и аз не съм запозната с видовете дървета, техните листа и плодове, се разрових в интернет и намерих различни материали за видовете листа, дървета и техните имена.

Отделно подготвих творчески занимания с есенни листа, с които да запълня свободното време в къщи. Така да се каже да отделя малкия от телевизора и компютъра, като използвам тема, която му е интересна.

Има различни материали за принтиране по темата, които ще използвам за развитие на фината моторика – картинки за оцветяване, писане по контур и др.

Мога да направя книжки за жизнения цикъл на тиквата и ябълката или да използам подобни пъзели.

Купих книжки, в които се разказва за есента, за хелоуин и неща свързани със есента – таралежи, ябълки, тикви и т.н.

Друг интересен материал е фина моторика с есенни листа.

 

Ако и вашето дете учи при подобна учителка, като г-жа З. – която го вдъхновява и обогатява, която запалва интереса му и го кара да се учи и развива, задължително  й благодарете.

Това ще й покаже, че труда й има смисъл. 

Коментари

Коментари

Цитат
Четенето започва с писане, а писането с подготовка на ръката...
umeia.com on facebook