Децата са пасивен получател на информация от околната среда

Една тема, която е по-скоро за размисъл, отколкото фактическа информация.

Идеята за статията дойде от случващото се в последните няколко дни – тежко заметресение, за което няма да влизам в подробности, защото не е тема на статията. Темата на статията е свързана с новините, които възпроизвеждат случилото се.

Масовите медии са търговски дружества, които търсят своята печалба и съответно, нещо толкова трагично е добре дошло за тях. Интересът към темата е много голям и съответно за новинарските канали това е топ тема.

Какво се случва обаче от другата страна – потребителската, хората които приемат тази тежка информация и най-вече пасивните слушатели – децата.

Това е темата на статията – да обърнем внимание, че децата всъщност са пасивен получател на всичката тази тежка информация и дали това е нужно да им се случва. Нека всеки родител сам да си отговори, на база на собствените си разбирания за възпитанието.

Децата индиректно получават информацията от заобикалящата ги среда. И това дали информацията ще е положителна, отрицателна, спокойна или стресираща – зависи от възрастните и начина ни на живот.

Ако вечер сме пред телевизора и слушаме новини или гледаме филм с борба, насилие и т.н – каквито са повечето филми за възрастни, трябва да има екшън, иначе не е интересно – дали играещото на близо дете, не чува думите, екшън звуците, стрелбата, стресовите ситуации и какво става в съзнанието на мъника.

Още по-лошо е, когато малкото дете, чиито представи за света сега се оформят, няма другата страна на отношенията – топлата, приятелската, задружната. То това дете приема екшъна, насилието, борбата и т.н за нормални. И това е така, защото то няма друга гледна точка. Неговата действителност е екшън, борба и наказания.

Нека се замислим и обърнем внимание какво достига до децата ни, чрез нашия начин на живот. Като деца, ние израснахме в съвсем друга обстановка – почти без телевизия, без интернет и социални мрежи, новините, филмите и детските предавания не бяха с толкова тежка и стресова информация. Но сегашните деца растат в коренно различна обстановка и трябва да обърнем внимание на това, че околният свят влияе на изграждането им като личности. Дори да не са директни получатели на информацията (не гледат новини и екшън филми), те са пасивен получател на екшъна, стреса, тежките думи и т.н, чрез това, което чуват. То влиза в съзнанието им, чрез слуха и не е ясно какво точно ще остане там и как тази информация ще бъде интерпретирана. Ако негативните емоции са преобладаващи, то те ще станат реалност за подрастващите.

За малките деца също е важно отношението на възрастните към нещата от живота. Как големите приемат живота – като бреме и наказание или с лекота и разбиране за случващото се.

Какви думи използвате, когато говорите с други хора, но детето ги чува и възприема за истина:

„Каква трагедия“ , „Ужас, животът е толкова труден“ и т.н

Или

„Да, случват се такива неща, ще се справим със случилото се“ , „Животът е труден, но ще намерим решение“ и т.н

Нашите думи и отношение към живота, формират детското разбиране за живота.

Животът е изграден от положителни и отрицателни моменти. Не е нужно да предпазваме децата от негативите, но трябва да ги предпазим от трагедиите на възрастните. Защото те сега изграждат своята представа за живота – дали той е лек и с решение на проблемите или е тежък и трагичен, зависи от това, какво е нашето отношение към ежедневните ситуации на които детето е пасивен свидетел.

От 2020г насам, животът стана много различен, нека да обърнем внимание на нашето отношение към случващото се, защото то оказва влияние на сегашното поколение деца.