Притча за красиво пишещата химикалка
Едно малко момче се върнало от училище с наведена глава и смачкан лист в ръка. На листа стояла двойка по писане. Буквите били криви, разкривени и нечетливи. Майка му се натъжила и разочаровала – не разбирала как детето ѝ не може да пише по-хубаво.
Дядото, който седял тихо до прозореца, взел листа, погледнал го внимателно и казал спокойно:
– От химикалката ще е. Вземи тази и опитай пак.
Момчето послушало. Седнало, хванало новата химикалка и започнало да пише. Но резултатът бил същият – буквите пак били грозни и неравни.
Дядото кимнал замислено и отново казал:
– Да, от химикалката е. Избери си друга.
И така започнало едно странно упражнение. Всеки ден детето сменяло химикалките – синя, черна, тънка, дебела. Пишело отново и отново. В началото нищо не се променяло. Но ден след ден ръката му ставала по-уверена, движенията – по-точни, а буквите – по-ясни.
Докато един ден, без дори да усети как, момчето написало редове, които били подредени, чисти и красиви.
То радостно занесло листа на дядо си и възкликнало:
– Дядо, ти беше прав! От химикалката е!
Дядото се усмихнал леко, погалил го по главата и нищо не казал.
Но в очите му имало истина, която детето тепърва щяло да разбере.
Понякога децата не се нуждаят от критика, а от време, търпение и вяра. Мъдростта на възрастните не е да сочат грешките, а да водят детето така, че само да открие своя напредък.
Не обвинявайте детето за неуспехите му. Дайте му възможност да упражнява, да греши и да расте. Насърчавайте усилието, а не само резултата – защото „красивата химикалка“ всъщност е постоянството, което изгражда умението.
Красивият почерк се постига с подкрепа, търпение и практика!
Много и разнообразни упражнение за красив и четлив почерк ще намерите в нашите книжки за подобряване на краснописа. Разгледайте ги тук:
