Основни принципи в Монтесори обучението

Попаднах на статията случайно. Допадна ми описанието на принципите в Монтесори обучението и реших да я споделя с читателите на моя сайт.

Дори хора, които не са запознати с това обучение, могат да извлекат ползи за обучението и образованието на своите деца от следващата статия.

 

Основните принципи в Монтесори обучението са: независимост, наблюдение, следване на детето, коригиране на детето, подготвена среда и попиващ ум.

Това са целите и убежденията, които Мария Монтесори е следвала при обучението на децата.

 

Независимост

„Никога не помагайте на дете със задача, за която то чувства, че може да успее“ – Мария Монтесори.

Независимостта е основна цел в Монтесори класовете, която помага на децата да станат самостоятелни. Това се постига, като се даде възможност на децата да се движат, да се обличат сами, да избират заниманията си и да помагат във задачите на възрастните. Когато малчуганите са в състояние да правят неща за себе си, това им дава вяра, самочувствие и уважение,  че могат да се справят и това ще им помога през целият им живот.

 

Наблюдение

Да седиш и да наблюдаваш детето си е най-лесното нещо, което може да направи един родител. Можеш да седиш и да наблюдаваш детето, докато то играе, докато се забавлява или докато опознава света около себе си.

Чрез наблюдаване на децата, Мария Монтесори развива своите теории за детското развитие. Тя наблюдава без предубеждение и това и помага да създаде своите материали, от които децата имат нужда, за да се развиват. Наблюдението ще помогне на родителя да прецени от какво детето му има нужда в процеса на неговото израстване.

Например, ако едно дете започне да чука по различни предмете, това означава, че то има нужда от тази моторна активност, така че му дайте барабан.

Ако едно дете е много енергично, това значи, че има нужда да се движи. Ако е малко и не може само – помогнете му или го сложете в проходилка.

Това са примери  как наблюдението може да помогне за хармония в нуждите на детето.

 

Следване на детето

Следвайте детето си. То ще Ви покаже от какво има нужда – какво трябва да направи, какво трябва да развие в себе си и коя област се нуждае от промяна.

Когато детето упорства в работата си с даден предмет, това е не защото иска да се учи от него, а е привлечено от този предмет, заради нуждите на вътрешния си свят, който трябва да бъде разработен.

Наблюдавайте внимателно действията на малчугана и след това го следвайте в това, което прави.

Ако иска да се катери, дайте му възможност да направи това по безопасен начин, без прекалена загриженост.

Да следвате детето не означава да му казвате непрекъснато, какво да прави. Дайте му свобода да избира, какво иска, от какво се нуждае, и да прави нещата самостоятелно.

Не казвайте „направи това ….“, по-скоро му представете възможните варианти за избор.

Когато наблюдавате дадено действие на детето си , не е нуждо да се месите през цялото време, а само в случаите, когато чупи нещо или има вероятност да се нарани.

Да знаеш, кога да се намесиш е умение, което всеки родител трябва да научи, за да постави правилните граници пред детето си.

 

Поправяне на грешките на детето

Децата правят грешки. Могат да разлеят вода, могат да изсипят храна неволно, и т.н.

Няма нужда да повишаваме тон в такива ситуации. Вместо това спокойно трябва да кажем на детето да признае грешката си „Ох, аз разлях вода …“, и след това то само да вземе кърпата и да подсуши. Това е възможност да накараме детето, да участва в домашните задължения.

Ще откриете, че децата обичат да чистят, защото това правят и възрастните, а те обичат да им подражават.

Не е нужно винаги да се отбелязва грешката, достатъчно е тя да се поправи.

Например, ако едно дете произнася дума неправилно, не отбелязваме грешката, а просто казваме думата по правилният начин.

Непрекъснатото коригиране на детето може да доведе до това, че малчугана да се откаже да опитва нови неща, поради страх от грешка.

Децата ще правят грешки, а ние трябва да ги научим на добри обноски.

Давайте им свобода и право на избор, подкрепяйте ги в техния избор, като им осигурите сигурност.

Това може да се окаже от ключово значение за развитието на техния пълен потенциал.

 

Подготвена среда

„Първото задължение на Монтесори учителя е да подготви учебната среда. Това ще окаже косвено влияние, но неправилно подготвената обкръжаваща среда за детето може да доведе до физически, интелектуални или духовни последици“ – Мария Монтесори.

Подготвената среда е важна част от Монтесори обучението.

Това е начин детето да се учи от възрастните.

Обзавеждането в стаите е с размерите на детето и позволява свободно движение и избор на дейности.

Средата също така, трябва да бъде безопасна.

Всичко трябва да бъде подготвено и красиво, така че да приканва детето да работи.

Монтесори прави разлика между работа и игра. Тя нарича дейностите, които детето извършва – работа, тъй като чрез нея то изгражда себе си и това не е просто една игра.

Ролята на възрастният тогава е да изгради среда, в която детето да се учи и развива, т.е развитието на детето зависи и от подготвената среда.

 

Попиващ ум

Монтесори наблюдава как децата учат език, без някой да им преподава. Това и дава идеята за „абсорбиращ ум“.

Децата под 3 годишна възраст, не е нужно да имат уроци, за да учат, те просто попиват всичко от околната среда, чрез експериментиране, когато са част от тази среда.

Поради това е много важно околната среда, от която детето ще абсорбира да бъде добра, приятна и положителна.

Езикът и начина на говорене е едно от нещата, които децата лесно прихващат. Така че бъдете внимателни за това, което казвате, когато сте с детето си.

Не казвайте прекалено често „Не“ на едно дете. Вместо това използвайте „стоп/стига“, когато искате да кажете, че това което прави детето е грешно.

 

Източник: http://www.dailymontessori.com/  

Коментари

Коментари

Comments are closed.