Послушанието е вредно
Послушанието е вредно: Защо да не възпитаваме децата да са покорни
Послушание (или смиреност, покорство, подчинение, примирителност, кротост, скромност, изпълнителност мекота, отстъпчивост и др). Послушанието в човешкото поведение е форма на „социално влияние, при което човек се поддава на изрични инструкции или заповеди от авторитетна фигура“ (извадка от Уикипедия).
Много родители възпитават децата си в послушание, вярвайки, че така ще ги направят добри, възпитани и успешни хора. Фрази като „Бъди послушен“, „Прави каквото ти казват“ и „Не спорѝ с възрастните“ са част от ежедневието в много семейства. Но каква е скритата цена на това възпитание?
Истината е, че прекаленото насърчаване на послушанието може да има сериозни негативни последици за децата – то ги прави уязвими, потиска развитието им като самостоятелни личности и ги лишава от способността да отстояват себе си.
Послушните деца стават лесно манипулируеми
Когато детето е научено винаги да следва заповеди без въпроси, то губи способността да преценява ситуациите критично. Възрастните, които са били възпитани в сляпо подчинение, често не знаят кога да кажат „не“ – независимо дали става дума за токсични взаимоотношения, натиск от връстници или дори ситуации, в които могат да станат жертви на злоупотреба.
Дете, което е научено да слуша безропотно, лесно може да стане мишена за манипулатори – било то в училище, на работното място или в личния живот.
Липса на самостоятелно мислене и инициативност
Когато децата растат с убеждението, че възрастните винаги знаят най-добре, те не развиват собствено мнение и не се научават да мислят самостоятелно. Възрастните, които са били възпитавани да бъдат послушни, често се колебаят да поемат инициативи, да експериментират и да поемат рискове, защото се страхуват да направят „грешен ход“.
Това може да ги направи неспособни да вземат важни житейски решения, защото са свикнали някой друг да решава вместо тях.
Потискане на естественото любопитство
Децата по природа задават въпроси, искат да разберат света и търсят отговори. Но родителите ги възпитават в сляпо послушание и ги спират с реплики като „Не задавай въпроси, просто прави каквото ти казвам“.
Така се потиска естественото им любопитство и желанието да научават нови неща. А в свят, в който креативността и адаптивността са все по-ценни качества, липсата на самостоятелно мислене може да бъде сериозен недостатък.
Послушанието не учи децата на отговорност
Много хора бъркат послушанието с отговорността. Истинската отговорност не идва от сляпото следване на заповеди, а от разбирането на последствията от действията ни.
Ако едно дете винаги прави нещо просто защото така му е казано, то няма да се научи да носи отговорност за избора си. Ще следва нареждания, но няма да разбира защо. Възрастните, израснали с такъв модел, често са неспособни да поемат контрол върху собствения си живот.
Подчинението не е гаранция за щастие и успех
Много родители смятат, че ако детето им е послушно, то ще бъде успешно в живота. Но реалността показва, че най-успешните хора не са тези, които безропотно следват заповеди, а тези, които умеят да мислят критично, да се адаптират, да вземат решения и да отстояват своите идеи.
Вместо да учим децата си на сляпо послушание, можем да ги възпитаваме да уважават другите, без да се отказват от собствената си личност.
Какво да правим вместо да възпитаваме в послушание?
Учете децата да задават въпроси. Насърчавайте ги да разбират защо трябва да направят нещо, вместо просто да го изпълняват.
Позволявайте им да изразяват мнение. Дори да не сте съгласни, изслушайте аргументите им и ги научете да защитават позицията си.
Давайте им право на избор. Децата, които имат избор, растат уверени и независими.
Научете ги да уважават, но не и да се подчиняват сляпо. Уважението и послушанието не са едно и също. Уважението се изгражда на базата на взаимно разбиране, а не на страх.
Послушанието може да изглежда като положително качество, но когато е наложено като основен принцип на възпитание, то ограничава децата и ги прави уязвими. Вместо да ги учим да бъдат покорни, по-добре е да ги възпитаме да бъдат самостоятелни, критично мислещи и уверени в себе си хора.
В крайна сметка, целта на доброто възпитание не е да създадем „удобни“ деца, а силни, мислещи и отговорни личности.
