Знания или оценка

Авторът е озаглавил снимката „proud-teacher-with-her-elementary-students“ (горд учител със своите ученици). Искам да виждам повече такива учители и в България.

Нямате ли усещането, че образованието ни е водено от оценяването, а не от получаването на знания? Защо водещото да е оценката, след като трябва да са знанията? Ще дам два довода за това:

Довод 1 – разнообразие при изпитването, за да може детето да покаже знанията си под форма, която е удобна за него

В съвременното училище оценките се получават предимно от тестове и изпитвания. Малко са осъзнатите учители, които използват проектите, презентациите или просто отличното участие в час, като форма за оценяване.

За едни деца тестовото оценяване или устното изпитване, не е добро, за да покажат знанията си. Причините за това може да са много, но да кажем, че най-вече е стресът. Стресът да говориш пред класа, стресът от това да дадеш грешен отговор на някой въпрос от теста и това да ти донесе по-ниска оценка. Стресът от това, че точно този урок не си прочел.

Когато имаме разнообразие при оценяването. Тоест на децата се дават различни форми да покажат знанията си, това ще доведе и до шанс, да блеснеш в нещо, което си по-добър, като например да направиш компютърна презентация по дадена тема. Просто защото работата с компютър ти се отдава, харесва ти и я правиш с удоволствие, независимо от това, че е училищен проект.

Така деца, които изкарват лоши оценки на тестове, но се чувстват в свои води в правенето на проекти, ще имат възможност да докажат на себе си и на околните, че също са усвоили материала.

Така оценката няма да е водеща, а знанията. Дали детето има знания или не.

Когато нямаш знания и умения, твоите оценки и при различните начини за оценяване ще са едни и същи.

Някои иновативни учители прилагат успешно оценяването от проекти, доброто участие в клас и/или добре написана домашна работа. Това дава шанс на децата от една страна да оправят оценките си, от друга им дава кураж, че все пак ученето е достъпно и за тях.

Всички сме различни и това, че не сме добри в една област, не ни прави аутсайдери. И когато ни се дава шанс да докажем в какво сме добри, това ни дава стимул да продължим.

Когато ежедневно доказваме на едно дете, че то не може да се справи с ученето, пишейки му ниски оценки, то в един момент започва да вярва в това и дълбоко в себе си да расте с убеждението, че няма смисъл да прави усилие за нещо, в което е тотално отписан.

Вие бихте ли го направили? – Не, разбира се.

Ако не сте добър в работата си и шефът непрекъснато ви го доказва – какво правите, напускате или спирате да полагате усилие за нещо, което не можете да промените.

Довод 2 – преподаваш, за да научиш децата на нещо, или си изпяваш урока и гледаш да си запълниш капацитета от оценки за срока.

Това може да се усети много лесно. Следваш стриктно разпределението по дадения предмет, пришпорваш преподаването, само и само да се вместиш в плана, контролните и тестовете, които даваш не отговарят на знанията, които си преподал, или по-скоро си изпял пред дъската, без да се интересуваш, дали материала е разбран от децата.

Дали учителите си дават сметка, че оценката е показател, не само за знанията на децата, но и за уменията, преподаващият да научи на нещо учениците. И не е ли крайно време да спрем да възприемаме оценката еднопосочно – като провал или успех на ученика. Не, това е провал или успех и за учителя. Добрият учител винаги се стреми, учениците му да научат повече от него.

Ето защо, когато знанията са водещи, пред оценяването, то и начинът на преподаване е по-различен.

С тази статия, не целя да поругая учителите, а да отворя очите на родители и преподаватели, за фокуса на образованието – знанията, а не оценките. И да се спре със стремежа да доказваме на децата, че не знаят и не могат, а да се постараем да направим всичко възможно да налеем повече материал в главите им и то по начин достъпен за тях.

Дали все по-неграмотните поколения, не ни показват точно това – образование ориентирано към оценяването, а не към усвояване на знания и умения.

Това е моето виждане за днешното образование и желанието ми да променя това е създаването на сайт пълен с безплатни и разнообразни материали, с които децата да се учат и развиват.