Природата като развиваща среда

Природата е естествена развиваща среда за всяко дете.

Тя стимулира сетивата – допир, вкус, обоняние, слух и зрение. Всички те се стимулират по естествен и хармоничен начин.

Един час на открито носи много повече ползи и стимули за малкото дете.

Натуралните аромати, песните на птичките, многообразието от цветове в гората, предметите с различна текстура и вкуса на току що откъснат плод, няма какво да ги замени. Люлеенето на клон, подпомага вестибуларния апарат. Тичането сред неравна повърхност развива равновесието.

 

А какво да кажем за социалната интеграция. Разходката и играта в парка с приятел е винаги забавна. Общуването става някак неусетно. Непознатото дете се превръща в приятел. Колко е забавно пръчките да се превърнат в саби, листата в банкноти, а камъчетата във въображаеми сладки или бонбони.

 

Сред природата малкото дете развива и своята груба и фина моторика. Самата среда приканва малчугана да се движи, тича, кляка и подскача. То се навежда, за да вземе камъче или протяга ръчички, за да откъсне листо. Може с часове да се рови в окапалите листа или да къса тревички. Игрите на плажа в пясъка са незаменими за малките пръстчета.

 

Натуралните материали развиват въображението, креативността и желанието за изследване и експериментиране. Събирането на счупени клонки, камъчета и цветя предшества творческия процес. Представете си какво може да се построи с камъни и пръчки. Или каква картина може да се сътвори с листа, тревички и цветя. Пълна хармония.

 

Игрите сред природата и животните повишават имунитета на малчуганите. За родителите вече не е тайна, че голямата хигиена е по-вредна за детето от това да играе в прахта, да тича в локвите или да погали селското коте. Всичко това стимулира организма да създава антитела, които в последствие ще защитават организма на детето. Пък и игрите с животните са толкова забавни и могат да траят с часове.

 

Всичко това не Ви ли напомня за нашето детство – весело, безгрижно и винаги в приятна компания.