Активно и пасивно обучение

Темата съм я загатвала и в други статии, но днес се събудих с това заглавие и реших да напиша днешната статия.

Информацията ще е полезна както за учители, така и за родители. Двете среди – училищната и домашната трябва да се допълват взаимно, за да бъде обучението по-ефективно и да не обърква децата.

Пасивното обучение е учене без действие, т.е. учителят преподава, но на детето не се предоставя възможност да изпробва и изследва информацията, която е получило, чрез слушането. А това са знания, които лесно се забравят, не са ефективни и не се надграждат.

При активното обучение новите знания и умения се получават, чрез въвличане на ученика в извършването на различни предварително подготвени учебни дейности.

В Монтесори това е т.н. подготвена среда:

Активното обучение е начин на учене, при който децата не са пасивни слушатели. Това е учене, чрез грижливо подготвени учебни дейности – игри, играчки, обучителни материали, чрез които децата изследват, надграждат и усвояват нови знания и умения под формата на игра. Активни дейности могат да бъдат ролеви игри, игри за развитие на фината моторика, спортни игри, творчески занимания, съвместни игри дете-възрастен, игри с конструктори и строители, участие на децата в приготвянето на храната или пазаруването и т.н  

Ученето не е състезание, в което учениците са зрители.

В Монтесори обучението се използва т.н. тристепенен урок:

Стъпка 1: Учителят показва на детето новото знание. Например това е червена топка, а това е жълта.

Стъпка 2: Учителят пита „Коя топка е жълта?“ и детето я показва. Упражнява се казаното от учителя, като детето взима активно участие.

Стъпка 3: Учителят пита детето „Какъв цвят е тази топка?“ Тук вече детето е научило двата цвята и само може да определи цвета на топките.

В тези стъпки се минава през получаване на информация, изследването й с материали – игри и играчки, които да помогнат на мъника да усвои новите знания и надграждане – детето е усвоило знанието и прилага наученото, като вече е готово да мине към по-сложни игри и дейности.

Според Едгар Дейл и създадената от него пирамида за учене:

Усвояваме 10% от това ,което четем

Усвояваме 20% от това, което слушаме (думи, преподаден урок, филм и др)

Усвояваме 30% от това, което гледаме под формата на снимки, таблици, сбита информация

Усвояваме 50% от това, което чуваме и виждаме – демонстрации, правене на нещо пред нас

Усвояваме 70% от това, което казваме под формата на презентации, участие в обсъждания

Усвояваме 90% от това, което правим – участие в реална работа, използвайки придобитите знания и умения.

Слушането на учител, който преподава или четенето на материал по дадена тематика са най-малко ефективни в научаването на нови неща.

Използването и боравенето с материали, свързани с придобиването на конкретно знание/умения е най-ефективният метод за учене. В ранна детска възраст е много важно, децата да имат достъп до разнообразни игри, играчки, обучителни материали, които да им помогнат да усвоят различни знания и умения и да развият своите способности.

Когато учите буквите, не им давайте табло с букви и картинки и да казвате това е буква А, това е буква Б и т.н. Осигурете им материали, с които детето, чрез игра да се запознае и да научи буквите.

Когато учите детето да пише, осигурете му достатъчно материали, които ще развият способността на ръката да пише, ще му помогнат последователно да придобие уменията, сръчността и увереността да пише. Много полезни са игрите за фина моторика и писането по пунктир.

Когато развивате математическите способности на мъника, не му давайте лист хартия с задачи. Осигурете му нужните неща, с които да се научи да брои, да прави връзка между число и количество, да събира и изважда, чрез нагледни предмети: математически игри и обучителни играчки по математика

Когато го учите да говори – ами говорете с него. Нека не е само слушател, а провокирайте интереса в него да отговаря, да задава въпроси, да изказва какво иска или не иска.

Разгледайте нашите материали за активно учене: