Спокойствие и балансиране на емоциите след детска градина

От какво имат нужда децата, когато се приберат вечер от детска градина/училище?

От топла, уютна, любяща и спокойна семейна обстановка. Имат нужда да им се обърне внимание, имат нужда да общуват с най-близките си хора.

Денят им е бил изпълнен с преживявания – едни приятни, други – не. Били са сред много хора – с едни се разбират, с други – не. Правили са различни неща – такива, които харесват и такива, които – не. Списъкът може да продължи в същия дух, но мисля, че идеята е ясна.

Това, което трябва семейството да им осигури е спокойна, уютна и топла среда, където малката душица да си отдъхне.

Малките деца не могат да контролират емоциите си от преживяното, те просто ги показват.

Ако детето е изпълнено с емоции след детска градина и ви се струва, че е щастливо и доволно, всъщност, то е възбудено/превъзбудено и не може да се справи с емоциите, които е преживяло. Тези емоции може да са позитивни или негативни, но детето ги изразява, като възбуда. Някои деца ще ги изразят, като тръшкане или капризи, но други (по-кротките) – ще са просто емоционални или затворени в своя собствен свят.

При всички случаи, независимо какво показва или не показва мъникът, това което трябва да усети в домашната обстановка е почивка, отдих, любов и разбиране. Среда, в която да може да се отпусне и да разтовари емоциите от деня – приятни или неприятни. Спокойствието ще му помогне и за по-лесно заспиване и по-добър сън, за да може на другия ден да е готово за нови преживявания.

Независимо каква емоция показва детето след детска градина или училище, това което трябва родителят да покаже е  спокойствие и подхождане с разбиране към случващото се. Ако детето е щастливо, тича и не може да си намери място или е тъжно, капризничи и отказва всичко – родителите трябва да подходят с разбиране и да тушират емоциите, за да може детето да се балансира, да се освободи от страстите и да може да си почине добре през нощта.

 След тежък работен ден и родителите са изнервени, изморени и емоционални. Но е нужно да обърнем внимание на това, как реагираме на настроенията на малкото човече. То не може да контролира това, което изпитва, а само го показва. Възрастните пък могат да се контролират, но е нужно да забележат самите те в каква емоция са.

Ако и двете страни – родител и дете са изнервени, тогава разбиращата страна – родителят, трябва да тушира тази емоция и да я обърне в обратната, за да не се задълбочава конфликтът, а да премине в приятни семейни преживявания. Подходящи игри, спокойна музика, творчески занимания, четене на любима книжка или разговор на конкретна тема – ще помогнат и ще успокоят страстите.

Използвайте статията, като ориентир в подобни на описаните ситуации и създайте своя вечерна рутина, която да е ефективна за детето и цялото семейство.