Възпроизвеждане на факти, вместо усвояване на знания
Статията има за цел да се замислим за същината на образователния процес и дали съвременното образование не се е отдалечило прекалено много от същината му.
Сегашната ни образователна система е изградена твърде много върху възпроизвеждането на факти. Умението да се възпроизвеждат фактите се практикува изцяло в основните, средните и висшите училища. Дава се един пример и той трябва да се препише. Децата научават наизуст това, което е написано в учебниците. Само по някое есе от време на време в гимназиалните класове призовава творческите умения на децата, които дотогава вече са съвсем ограничени.
И все пак, обучението може да се организира по такъв начин, който да гарантира, че от самото начало уроците се разработват вътрешно и се усвояват от децата, и че от тях не се иска да разчитат само на пематта си. Може например да се поднесе един разказ за историята или географията и след това децата да се проверят, за да се види дали ще могат да го възпроизведат. Но това може да се провери също така, ако им се постави задачата да нарисуват събитията в разказа, които са им направили най-голямо впечатление. Интересно е да се види кои събития са избрали и как са възприели разказа. Нещо, което се възприема устно, може да се пресъздаде след това визуално. По същия начин един визуален стимул може след това да се трансформира в писане.
Така се избягва директното отразяване на това, което е чуто или видяно, и детето трябва да се свърже с материала на по-дълбоко душевно ниво. Същевременно, това е добро упражнение за паметта, защото творческите сили на чувстването и волята също се включват в едно ново произвеждане (а не възпроизвеждане).
Съвременните хора толкова са свикнали с възпроизвеждането, че като възрастни те често са способни само да възпроизвеждат възгледите, които им се представят. Съвременното образование трябва да се ангажира и да направи избор между преобладаващото възпроизвеждане и възможността да се придобият творчески и продуктивни умения.
