Незабравима лятна ваканция

 

В разгара на лятната ваканция ще споделя с Вас откъс от детска книжка, която  много ми допадна.

Много е трудно в днешно време да попаднеш на книжка, която хем да е поучителна, хем забавна, хем да грабва вниманието на съвременните деца. Поучителните истории свързвам с приказките, които като че ли са далечни за нашите деца.

Синът ми е на 10 години и честно да си кажа, не е от децата, които обичат да четат. Предпочита да играе на компютър, да се забавлява с приятели и да спортува. Но наред със забавленията, трябва и да се чете.

Ще използвам случая, за да споделя няколко трика за привличане на вниманието на подобни – не обичащи да четат хлапета, към книгите.

Няма вълшебна рецепта за това, защото всяко дете е уникално, съответно и подходът трябва да е уникален или по-скоро залъгващ.

 

Тренирането на интерес към четенето е дълъг процес, но колкото по-рано започне, толкова по-добре.

 

В началото на всяка лятна ваканция всеки ученик получава списък с книги за четене. Направи ми впечатление, че книгите са обемисти, сложни за четене, особено за деца в първи и втори клас. Липсват съвременни автори и текстове близки до ежедневието на децата. Такъв тип книги няма как да привлекат вниманието на деца, които не обичат да четат.

Можем да приложим няколко трика, за да накараме малчуган да заобича четенето:

  • позволете на детето само да си избере книга за четене
  • книгата трябва да е с малко страници и едър шрифт
  • изберете книга близка до интересите на детето
  • определете част от деня, който да бъде за четене
  • нека детето си избере количеството прочетени страници или глави
  • обяснявайте, защо четенето е важно за развитието
  • давайте добър пример, като четете и Вие

 

Лятото е време за трупане на положителни емоции. Съчетавайте четенето с забавни занимания, които ще обогатят емоционално подрастващите. Ето и пример за весели летни изживявания:

(кратък откъс от книгата „Момчето с крака като светкавица“, издателство Фют)

„Учебната година свърши, започна лятната ваканция. Всяка сутрин тримата закусваха с плодове и зърнени какуски, ходеха на плуване и изпълняваха работния план на Мей. Тими си мислеше, че ще намрази всичко това, но с изненада разбра, че не е така.

-Просто използвайте времето си и не бързайте. Резултатите няма да дойдат веднага – съветваше ги Мей.

Интерeсно, но Тими внезапно разбра, че колкото повече работи, толкова по-малко се чувства като кюфте, а колкото по-малко се чувстваше като кюфте, толкова по-щастлив ставаше. А пък колкото по-щастлив ставаше, толкова по-малко му се щеше да изяжда по четири парчета шоколадова торта вместо едно.

Това лято беше най-хубавото, което си спомняше. Всеки уикенд потегляха нанякъде с дядовия стар „Морис Минор“. Дори и Шериф идваше с тях. Мей не искаше и да си помисли, че могат да го оставят в хотел за домашни любимци, докато отсъстват от вкъщи.

Ходиха до Стоунхендж, после до Ландсенд – най-западната точка на Англия, посетиха Кралския павилион в Брайтън, отидоха до Стратфорд на Ейвън – храниха лебедите и отидоха пеша до къщата на Уилям Шекспир. Разходиха се по Адриановия вал и отидоха да видят училището, в което бяха учили Мей и бабата и дядото на Тими. На стената на училищния коридор Тими забеляза паметна плоча с името на пра-пра чичо Върнън, на която пишеше, че е бил убит през Първата световна война.

В събота и в неделя всички ставаха рано. Преди закуска Тими ходеше да тича, а дядо му караше велосипед след него и викаше:

-Давай, момче! Давай!

Тими правеше коремни преси и лицеви опори, докато не го заболеше коремът. Ходеше да плува и играеше тенис. Дядо му пък настояваше да научи него и Мей да играят на кегли. А във всяка свободна минутка Тими риташе в градината, докато футболната топка стана едва ли не част от него.

…….

В края на август стените в стаята на Тими бяха покрити с пощенски картички с изгледи от местата, на които бяха ходили, а панталоните му падаха. Дядо му също трябваше да премести дупките на колана си……“

Това е НАЙ-ХУБАВОТО лято на Тими, а твоето какво ще бъде? 

Коментари

Коментари

Comments are closed.