Когнитивни уменияРазвитиеСтатии

Значението на развитието на мозъка в ранна детска възраст

Знаете ли, че 90% от мозъка на детето се развива до 5-годишна възраст?

Десетилетия неврологични и поведенчески изследвания показват защо първите пет години от живота ни са критични за развитието на нашия мозък.

Все повече родители и учители осъзнават значението на ранното детско обучение и как взаимоотношенията, преживяванията и околната среда влияят върху развитието на мозъка на децата през тези решаващи първи няколко години.

Нека да разгледаме развитието на мозъка на децата – Защо има значение? Как мозъкът се развива по време на детството? и Как това повлиява живота ни като възрастни?

Мозъчните клетки се формират преди раждането, но невронните връзки, които формират архитектурата на ума, се случват в ранна детска възраст. Създаването на тези връзки – стабилни или слаби, зависи от взаимодействието на детето със света около него.

През първите няколко години развитието на мозъка формира основата за цялото бъдещо учене и развитие на човека.  Децата се нуждаят от стимули и подхранваща среда, за да стартират изграждането на невронните връзки в ума, чрез ежедневни активни занимания.

За да разберем неврологичното и мозъчното развитие в ранните години, трябва да погледнем точно как работи мозъкът.

Учените отдавна са открили, че всяко човешко преживяване формира невронна връзка в мозъка. Всяка връзка или „комуникация“ образува синапс (учените изчисляват над 1 милион синапса в секунда. Това са трилиони само за час). Представете си колко синапса се появяват, преди детето да навърши 5 години!

Тези синапси образуват мрежа, която след това влияе върху всичко от този момент нататък, независимо дали става въпрос за интелектуалния капацитет на детето, способността за решаване на проблеми или разбирането на езика.

Мозъкът се развива през първите 12 месеца, както следва:

  • Сетивните синапси, които формират зрението и слуха, достигат своя връх за 4 месеца
  • Невронните връзки за езика достигат пик за около 9 месеца
  • По-високата когнитивна функция се появява на около 1 година

Капацитетът на мозъка е най-гъвкав в началото на живота, за да поеме широк спектър от умения и познания. След това тази способност намалява с напредване на възрастта.

Знаете ли, че до първата година частите от мозъка, които разграничават звука, се специализират към езика, на който е изложено бебето? В същото време мозъкът вече започва да губи способността си да разпознава различни звуци, които се срещат в други езици.

Наистина удивително!

Мозъкът разчита на опита. Този, които се случва в ранните ни години, се вгражда в телата и мозъците ни – за добро или за лошо – с последствия за цял живот.

Преживяванията на детето през ранните години имат трайно въздействие върху архитектурата на мозъка. Гените осигуряват основния план, но опитът оформя процеса, който определя дали мозъкът на детето ще даде силна или слаба основа за живота му в бъдеще.

Чрез този процес невроните образуват силни вериги и връзки за емоции, двигателни умения (фина и груба моторика), поведенчески контрол, логика, език и памет. При многократна употреба тези вериги стават по-ефективни и се свързват по-бързо с други области на мозъка. Въпреки че произхождат от една област, веригите са взаимосвързани. Не можете да имате един вид умение без другите да го поддържат. Това е малко като изграждането на къща, където всичко е свързано и възможно само въз основа на здравите основи.

Интерактивните влияния на гените и опита оформят развиващия се мозък. Изследванията на Харвардския университет показват, че основна съставка в процеса на развитие на мозъка е връзката между децата и техните родители, учители и други възрастни в тяхното обкръжение.

Балансираният подход към емоционалното, социалното, когнитивното и езиковото развитие най-добре ще подготви децата за успех в училище и по-късно на работното място и в обществото.

Източник: https://www.kidsclubchildcare.com.au/the-science-of-early-childhood-development/